Хаджи Димитър
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмеа!
"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!
ENGLISH:
He's alive, he's alive! There on the Balkan Mountain
Drowning in his blood, groaning
A hero lies with a deep wound in his chest
A hero in his youth, in his prime.
His rifle's cast to one side
His broken sword the other;
His eyes dim - his head reels
As his mouth curses the universe!
The hero lies, while in the sky
The angry sun bakes down;
A harvest girl sings in far-off field
And his blood flows more quickly now!
It's harvest time ... so sing, you slave girls
Sing your sad songs! And you, sun -
Shine on that slavish land! This hero
Will perish too ... but be quiet, my heart!
He who falls in freedom's fight
Dies not - he's mourned
By earth and sky, Nature and beast,
And singers remember him in song...
By day a mother eagle lends him shade
And a wolf meekly licks his wound,
While on high a falcon - heroic bird -
Keeps watch over her brother hero!
Evening comes - the moon rises
Stars flood the vaulted sky;
The woods rustle, the wind blows -
The Balkan sings a hajdut song!
And wood nymphs in white array
Lovely, beautiful, take up the song -
Softly treading the verdant grass
'Til they reach the hero and sit down.
One binds his wound with herbs
Another splashes him with water
A third hastens to kiss his mouth
As he gazes at her - lovely, smiling.
"Tell me, sister, where is - Karadzha
And where is my loyal band?
Tell me - then take my soul -
I want to die here, sister!"
They clap their hands, then embrace
And soar into the heavens, singing;
They fly and sing until the dawn
Seeking the spirit of Karadzha...
But it's already dawn! And on the Balkan
The hero lies, his blood flowing -
While the wolf licks his vicious wound,
And the sun bakes on ... and on!
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмеа!
"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!
ENGLISH:
He's alive, he's alive! There on the Balkan Mountain
Drowning in his blood, groaning
A hero lies with a deep wound in his chest
A hero in his youth, in his prime.
His rifle's cast to one side
His broken sword the other;
His eyes dim - his head reels
As his mouth curses the universe!
The hero lies, while in the sky
The angry sun bakes down;
A harvest girl sings in far-off field
And his blood flows more quickly now!
It's harvest time ... so sing, you slave girls
Sing your sad songs! And you, sun -
Shine on that slavish land! This hero
Will perish too ... but be quiet, my heart!
He who falls in freedom's fight
Dies not - he's mourned
By earth and sky, Nature and beast,
And singers remember him in song...
By day a mother eagle lends him shade
And a wolf meekly licks his wound,
While on high a falcon - heroic bird -
Keeps watch over her brother hero!
Evening comes - the moon rises
Stars flood the vaulted sky;
The woods rustle, the wind blows -
The Balkan sings a hajdut song!
And wood nymphs in white array
Lovely, beautiful, take up the song -
Softly treading the verdant grass
'Til they reach the hero and sit down.
One binds his wound with herbs
Another splashes him with water
A third hastens to kiss his mouth
As he gazes at her - lovely, smiling.
"Tell me, sister, where is - Karadzha
And where is my loyal band?
Tell me - then take my soul -
I want to die here, sister!"
They clap their hands, then embrace
And soar into the heavens, singing;
They fly and sing until the dawn
Seeking the spirit of Karadzha...
But it's already dawn! And on the Balkan
The hero lies, his blood flowing -
While the wolf licks his vicious wound,
And the sun bakes on ... and on!
